Електорални нагласи февруари 2026: проектът на Радев и разпадът на стария партиен баланс

Националното представително проучване на Алфа Рисърч за електоралните нагласи февруари 2026 е проведено в периода 23 февруари – 2 март 2026 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните, което отразява актуалните електорални нагласи.

Този анализ на електоралните нагласи предоставя ценна информация за политическата обстановка в България.

Проучването очертава три водещи линии: значителна преднина за проекта на Румен Радев, продълбочаваща се криза на партийното лидерство и раздвоеност около честността на вота – макар за първи път от години оптимистите да надхвърлят песимистите.

Разширеното проучване на електоралните нагласи подчертава важността на обществените настроения в контекста на предстоящите избори.

Проектът на Радев и разместването вляво

Към края на февруари 2026 г. проектът на Румен Радев – регистриран без окончателно официално наименование по времето на проучването – събира 32.6% от решилите за кого ще гласуват, показвайки значителни електорални нагласи.

Ефектът върху левия спектър е пряк – БСП пада до 3.6%, а МЕЧ до 3.5%, като и двете остават под изборната бариера. „Възраждане“ губи основно периферни избиратели и се стабилизира около 6.4%, но е изложена на по-съществени колебания до изборния ден.

Разнородността на електората на Радев е едновременно предимство в кампанията и потенциален структурен риск за политическата устойчивост след изборите.

Тези електорални нагласи имат ключова роля в определянето на бъдещето на политическите партии.

ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС-Ново начало след протестите

ГЕРБ регистрира плавен отлив, стартирал още в декември, но партията на Борисов задържа стабилното си ядро на 19.7% – дял, достатъчен за второ място, но недостатъчен за самостоятелен курс след изборите.

ПП-ДБ слиза от 17.8% в пика на протестния ентусиазъм до 12.6% – спад, концентриран извън столицата и най-големите областни центрове, където идеологическата мотивация е по-слаба, а нагласите по-волатилни.

ДПС-Ново начало задържа 9.6% и запазва исторически демонстрирания потенциал за мобилизация в края на кампанията и в самия изборен ден – фактор, който не може да се пренебрегва при прогнозите.

Лидерите – доверие, затворено в собствения електорат

Радев като партиен лидер възпроизвежда президентския си рейтинг – 37.1% одобрение срещу 35.2% неодобрение. Мълчаливото му начало на партийния терен не е нанесло щети, но и не е разширило базата му отвъд вече познатия профил на поддръжници.

Доверието в Радев отразява електоралните нагласи на избирателите, които все повече се концентрират около неговия проект.

Рейтингите на Бойко Борисов (18.4% положително / 62.6% отрицателно), Асен Василев (12.6% / 65.2%), Костадин Костадинов (11.2% / 65.8%) и Делян Пеевски (5.8% / 79.8%) очертават обща тенденция: доверие и недоверие към политическите лидери е концентрирано в тесните ядра на собствените им партии, а недоверието надхвърля 50% при всеки от тях.

Крум Зарков стартира с 14.2% одобрение и 39.9% неодобрение – по-добро съотношение от лидерите на ГЕРБ и ПП-ДБ, но тепърва изгражда лидерски профил и не е спрял отлива на избиратели от БСП към проекта на Радев.

Честността на вота и готовността за участие

Очакванията за честността на изборите в България показват крехко, но ясно отместване към оптимизъм: 37% смятат, че изборите на 19 април ще бъдат по-честни от предишните, срещу 34%, които очакват обратното. При екзит пола от октомври 2024 г. съотношението е било 23% към 43% в полза на песимистите.

Социологическото проучване за предсрочните избори 2026 показва, че тези очаквания са пряко свързани с избирателната активност – хората, които смятат вота за честен, са по-склонни да отидат до урните. Това превръща доверието в изборния процес в оперативен проблем за институциите и партиите, а не само в нормативен въпрос.

Какво управление искат избирателите

Разбирането на електоралните нагласи е от съществено значение за партиите, които искат да успеят.

42% от анкетираните предпочитат еднопартийна власт, 40% – коалиционен кабинет, а едва 6% подкрепят идеята за програмно правителство на широка основа. Предпочитанията за еднопартийно управление са концентрирани сред симпатизантите на Радев, чиято висока подкрепа изкривява националния резултат нагоре.

Избирателите, които са повлияни от електоралните нагласи, предпочитат ясни политически послания.

Тъй като предпочитанията за еднопартийно или коалиционно управление вече влияят на самия избирателен мотив, партиите са изправени пред конкретна задача – да очертаят поне в общи линии в какви коалиции биха влезли. Без тези сигнали избирателят гласува сляпо и за формула на власт, която никой не му е описал.

Заключителен коментар

Електоралните нагласи февруари 2026 маркират реален разпад на стария партиен баланс – не само електорална преднина за Радев, а структурно изсмукване на ресурс от практически всяка съществуваща формация. Новото ляво поле се отваря бързо, но се пълни с разнородни очаквания, които трудно се управляват от един политически проект. Без ясни лидерски профили, без декларирани коалиционни граници и при продължаваща криза на доверие в изборния процес, потенциалната промяна остава реална по данни – и нестабилна по конструкция.

Разпадът на стария партиен баланс е ясен индикатор за променящите се електорални нагласи.

Източник: Алфа Рисърч – Обществено-политически и електорални нагласи, февруари 2026. Проучването е проведено 23.02-2.03.2026 сред 1000 пълнолетни граждани. Стратифицирана двустепенна извадка, интервюта по домовете.