Емил Радев, ГЕРБ: Колкото повече наближават местните избори, все по-често започва да се разиграва етническата карта

af2ef6a0e2c9c528b09655df79f3b312

За събитията в Тунис, които са пореден знак за терористичната заплаха, пред която е изправен светът, за приемането на България в Шенген, за състоянието на правосъдната ни система и казусът с внесената от ДПС петиция срещу забраната за агитация  на майчин език Радио „Фокус” – Варна, разговаря с Емил Радев, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП.

Фокус: Г-н Радев, събитията в Тунис са поредният знак за терористичната заплаха, пред която е изправен светът. Какви мерки се обсъждат в Европейския парламент по темата „Сигурност”?

Емил Радев: При атаката в музея „Бардо” в Тунис загинаха десетки туристи, а двойно повече са ранени. Сред жертвите има японци, италианци, французи, испанци, колумбийци, поляци, австралийци. Терористичният акт за пореден път напомни и на Европа, и на света, че тероризмът е потенциална заплаха за всички страни.

Над 3000 чуждестранни бойци от Тунис се бият на страната на “Ислямска държава”. Много от бойците там са европейци и след като участват във въоръжени действия в Сирия и Ирак, се връщат в страни от Европа и са потенциална опасност за всички европейски граждани. Тази заплаха е много добре осъзната в ЕС и всички европейски институции работят по мерки, които да предотвратят по-нататъшни терористични актове. Службите за сигурност преди всичко обменят информация помежду си, защото нито една държава и нито една служба за сигурност не може да се справи сама с терористичната заплаха. На ниво Европейски парламент в момента се обсъжда директивата за резервационните данни, която се очаква да бъде приета в най-скоро време. Това ще даде още едно оръжие на силите за сигурност да се борят превантивно с потенциалните извършители на терористични актове. Чрез директивата ще може да се проследява още на ниво резервации накъде ще пътува даден човек, дали ще пътуват хора, за които службите знаят, че се занимават с терористична дейност към страни, в които се водят военни действия и обратно. Ще има възможност да се предотвратяват определени пътувания.

В редица държави се вземат мерки като отнемане на документите за самоличност на такива хора, за да не могат да преминават пределите на дадена страна. В почти всички европейски държави, включително и в България, се обсъжда законодателство, по силата на което да се носи наказателна отговорност за участие в структурите на “Ислямска държава” и самите подготвителни действия. Целта е тези терористи да бъдат спирани още на територията на държавите-членки на ЕС. Оттам нататък се надяваме, че всички европейски институции като Европол и Евроджъст, координаторът за тероризъм в Европа и всички служби за сигурност ще могат заедно да предотвратят терористичната заплаха в страните-членки на ЕС.

Фокус: Г-н Радев, България кандидатства за достъп до Шенгенското пространство от 2011 г., но без успех. Каква е причината?

Емил Радев: България е изпълнила абсолютно всички технически изисквания, за да влезе в Шенгенското пространство и това е факт от години. Всички европейски институции на практика признаха, че България и Румъния са готови да влязат в Шенген и че са изпълнили изискванията. Това бе изявление на ЕК, такова решение прие и Европейският парламент. За съжаление, някои държави-членки използват редица поводи, един от които е борбата с корупцията и правосъдието и докладите, които всяка година ЕК прави за България и Румъния, за да търсят повод да не бъдат включени двете страни в Шенген.

България е транзитна страна и през границите ни се опитват да преминават и потенциалните чуждестранни бойци, които отиват в Сирия и Ирак. На практика ние сме на най-краткия път между Европа и тези страни. България обаче пази европейските граници много добре. Страната ни е външна граница и успешно удържа голяма част от емиграционната заплаха за държавите-членки на ЕС.

България заслужава да бъде приета в най-скоро време в Шенгенското пространство, защото сме доказали, че охраняваме много добре европейските граници, дори много по-добре от някои стари страни-членки.

Фокус: Според проучване на Европейската комисия за състоянието на правосъдните системи в държавите-членки България изпреварва много от страните. На какво се дължи разминаването между тези факти и обществените нагласи у нас?

Емил Радев: През изминалата седмица Европейската комисия представи информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2015 г., чрез което се прави обзор на качеството, независимостта и ефективността на правосъдните системи в държавите-членки. Става въпрос за системите на гражданско, търговско и административно правосъдие, където България е класирана сред “отличниците” в Европейския съюз. Българските съдилища са сред най-бързите по приключване на граждански, административни и търговски дела. В същото време са сред най-малко страдащите от проблема с висящите дела, което според ЕК говори за липса на структурни проблеми.

Първенци сме по процент разрешени административни дела на първа инстанция. Изпреварваме страни като Германия и Франция. Административните дела у нас приключват на първа инстанция до 200 дни. В Германия това отнема до 280 дни, а във Франция – до 600.

Отличници сме и по отношение на делата за търговски марки. Във висящите и броя на неразрешени дела също сме в челната тройка. Притеснения буди въпросът за независимостта на съдебната система, а това е показател, свързан с мнението на гражданите в дадената страна членка. По този показател България се намира на едно от последните места. Това се дължи на неудовлетвореността на гражданите по някои знакови наказателни дела. Става въпрос за стотина дела, които са с голям обществен интерес и по които, за съжаление, няма нужните резултати. От това се формира и мнението на българските граждани и на българския бизнес за проблеми в съдебната система. Трябва да имаме и в наказателните дела много бързи осъдителни присъди, особено по знаковите дела за корупция, към които българските граждани са много чувствителни.

Фокус: Известен стана казусът с внесената от ДПС петиция срещу забраната за агитация  на майчин език. Прецедент ли е тази забрана на територията на ЕС?

Eмил Радев: Внесената в ЕП от ДПС петиция относно забраната за агитация на майчин език цели внушения, че такава практика има само в България и само нашият Изборен кодекс провъзгласява такава забрана. Всъщност подобна забрана не е прецедент в ЕС. Франция е типичен пример за страна, в която езиковата политика е особено строга. Там единственият официален език, обявен в чл. 2 от Конституцията, е френският и от тази гледна точка агитация по време на избори на език, различен от френския, е абсолютно невъзможна.

В Латвия Конституцията дава възможност на националните малцинства да развиват своя култура и традиция, но съгласно Закона за официален език в Латвия, всички материали, свързани с гласуване по време на избори, са изключително на латвийски и съответно агитацията на различен от латвийския език е забранена. Подобно е положението и в Литва. Там също има забрана за агитиране на език, различен от литовския. В Белгия официалните езици са три – немски, нидерландски и френски, като това са единствените езици, на които може да се провежда агитация по време на избори. В нашата съседка Турция пък нарушението на тази разпоредба се наказва със затвор от 6 месеца до 1 година, а санкциите включват и солидна глоба.

В редица дела Европейският съд за правата на човека се произнася по този повод, като казва, че Конвенцията за защита на правата на човека не гарантира по принцип правото да бъде използван определен език при общуването с обществени институции. Също така, в много дела се произнася, че езиковата политика на всяка държава се определя от редица фактори и държавите имат свобода на действие в тази сфера.

Внесената петиция ще се използва за вътрешнополитически цели, защото колкото повече наближаваме местните избори, все по-често започва да се разиграва етническата карта. Недопустимо е за страна-членка на ЕС гражданите да бъдат противопоставяни по този начин.

Радио „Фокус”

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button