Йотова и Гюров спориха за Украйна и бюджета в дебат преди балотажа
Илияна Йотова и Андрей Гюров спориха за споразумението с Украйна и сигурността на България в дебат по Българската национална телевизия на 29 октомври 2026 г. Преди президентския балотаж на 1 ноември двамата противопоставиха позиции и за бюджета, служебните кабинети и помилванията.
Споразумението с Украйна раздели кандидатите по въпроса дали България е поела дългосрочни ангажименти и какво означава участието в Коалицията на желаещите. И двамата се обявиха против изпращането на български войници в Украйна, но оспориха аргументите на опонента си.
БНТ излъчи срещата на живо с водещ Поли Златарева. Това бе единственият телевизионен дебат между двамата кандидати преди втория тур.
Йотова оспори споразумението с Украйна, Гюров го защити
Йотова обвини Гюров, че като служебен министър-председател е подписал десетгодишно споразумение в Киев без мандат от Народното събрание, 20 дни преди изборите и края на управлението си. Според нея документът съдържа ангажименти за реакторите от „Белене“, производството на дронове и Коалицията на желаещите.
Тя заяви, че коалицията подготвя мироопазващи сили за Украйна след евентуално примирие, и отхвърли българско военно участие преди, по време или след войната. По думите ѝ споразумението е писано две години по-рано, вече е остаряло и в него липсва дипломацията.
Гюров отрече документът да предвижда изпращане на войници. Той го определи като рамка за бъдещи договори, които според него подлежат на парламентарна ратификация, и като възможност за български компании да участват във възстановяването на Украйна и в развитието на отбранителната индустрия.
По неговите думи документът е бил изпратен в парламента, откъдето председателят на Народното събрание го е върнал с позиция, че подписването е правомощие на правителството. Гюров се позова на две парламентарни решения срещу изпращането на войници и на предложена допълнителна декларация, обхващаща и мироопазващите сили.
Той призова „Прогресивна България“ да подкрепи декларацията. Йотова изрази увереност, че партията ще го направи, но постави под съмнение поведението на подкрепящите Гюров формации.
За отбранителната индустрия Йотова посочи проекти по програмите на НАТО и европейските отбранителни инициативи. Гюров възрази, че предприятията работят под натиска на растящи енергийни цени и нарушени транспортни маршрути.
Той предупреди и за спиране на железопътната линия от Русе към Букурещ от април и на връзката през Калотина от януари, без да уточни години. Според него това ще оскъпи доставките и ще засегне производството, търговията и транспорта, в които, по думите му, работят четирима от всеки десет български граждани.
Двамата предложиха различен подход към сигурността в Черно море
Йотова предложи среща на шестте черноморски държави – България, Румъния, Турция, Грузия, Украйна и Русия – за сигурността и мораториум върху бойните действия в Черно море. Темата бе поставена след въпрос за нападнат търговски кораб в българската изключителна икономическа зона.
Тя заяви, че месец по-рано е поставила въпроса за безопасното корабоплаване пред Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН), пред представители на 193 държави. Свърза опасността с поскъпващите застраховки, отказа на компании да използват маршрутите и продоволствената сигурност на други два континента.
По думите ѝ след заседание на Консултативния съвет за национална сигурност са последвали дипломатически контакти с Турция и Румъния и срещи на външни и отбранителни министри. Йотова упрекна подкрепящите Гюров партии, че са определяли темата като банална.
Гюров определи мораториума като пожелание, което не замества отбранителната стратегия. Според него съветът е свикан късно, без конкретни цели и механизъм за проследяване на решенията, въпреки предварителните признаци за ескалация.
Той настоя България да назове Русия като източник на заплахата и да участва в съюзническите системи за противодронова и противоракетна защита. Посочи взривове, паднали дронове, потънали кораби и загинали моряци като аргументи срещу водената според него политика на снишаване.
Кандидатите се разминаха и за международен документ за прекратяване на военните действия. Гюров говори за резолюция на ООН и упрекна Йотова, че се е разграничила от първоначалната българска позиция чрез публикация във Фейсбук.
Йотова възрази, че става дума за изявление, а не за резолюция, и че едно изречение за Черно море не защитава достатъчно българския интерес. Тя заяви, че Европейският съюз трябва да изработи собствено предложение за мир, и изрази съжаление, че Европа остава встрани от процеса.
За защитата от дронове Гюров заяви, че първоначален български отказ е последван от закъсняло решение за участие. Йотова отрече отказ и посочи, че правителството е подало документи, както и че страната участва в системата „Ирис“.
Двамата подкрепиха развитието на съвременни отбранителни технологии. Гюров настоя България да участва в създаването им, вместо само да купува скъпи системи с доставка след години, и постави въпроса за отговорността на президентската институция през предходните седем години.
Йотова настоя за преговори, Гюров постави акцент върху възпирането
Мир чрез преговори е позицията на президентската институция, заяви Йотова. Според нея повече оръжия и средства за Украйна водят до разрушения и жертви, а цялостно мирно споразумение е невъзможно без участието на Русия.
Тя отнесе началото на войната към 2014 г. и припомни неуспешните според нея опити с Минск 1, Минск 2, Нормандската четворка и преговорите в Истанбул. Посочи и Финландия и Норвегия като държави, предприели диалог с Владимир Путин, и заяви, че Финландия е влязла в НАТО заради войната.
Гюров отговори, че защитава възпиращи способности, а не война на изтощение. Според него Русия трябва да прекрати агресията, за да се премине към примирие, а сигурността изисква едновременно технологична подготовка и общество, което не се разделя на военнолюбци и миролюбци.
На въпрос дали би разговаряла с Путин Йотова заяви, че би го направила след съгласуване с институциите и при национален консенсус. И двамата кандидати подкрепиха съюзническите формати на НАТО и присъствието на съюзнически сили в България.
Договорът с „Боташ“ предизвика взаимни обвинения
Гюров противопостави споразумението с Украйна на 13-годишния договор с „Боташ“, подписан от служебно правителство. Според него България плаща по половин милион долара дневно, а близо 400 милиона долара задължения застрашават „Булгаргаз“ с фалит.
Йотова отговори, че договорът е бил спешно решение след прекъсването на руските газови доставки, за което обвини Кирил Петков и Асен Василев. Тя заяви, че „Боташ“ тепърва ще бъде полезен на България.
Гюров оспори причината, като посочи, че „Газпром“ едностранно е спрял доставките. По думите му тогавашното правителство е осигурило втечнен газ, но шест кораба са били отказани, след което е купуван по-скъп газ.
Кандидатите защитиха европейските условия към Скопие
За Северна Македония двамата заявиха, че българската позиция вече е част от европейските условия. Гюров посочи вписването на българите в конституцията на страната като резултат от френското предложение и аргумент за работа със съюзници вместо изолация чрез вето.
Йотова заяви, че няма да отстъпи от договореното. По думите ѝ няма подобрение по отношение на езика на омразата и отношението към хората с български корени; тя посочи делото за нападението над Пендиков и оправдаването на обвинените като пример.
Спорът бе за заслугите при договарянето. Йотова заяви, че президентската институция е защитила българската позиция на спешна консултативна среща, когато Кирил Петков е бил готов да я промени, и че е поставила въпроса за правата на българите, липсващ според нея в договора за добросъседство.
Гюров се позова на участието си като председател на парламентарна група и вносител на предложението. Той обвини президентството, че първоначално го е използвало за атаки срещу редовното правителство, въпреки че сега го подкрепя; Йотова отговори, че институцията е работила с външния министър и френската страна по текста.
Йотова поиска премахване на „домовата книга“, Гюров я защити
И двамата заявиха, че отново биха участвали в назначаването на Гюров за служебен премиер – Йотова би го предложила, а той би приел. Тя обаче каза, че доверието се е нарушило след споразумението в Киев.
Йотова определи избора си като ограничен заради несъвместимостта на част от възможните кандидати с националното и европейското законодателство и отказа на други да поемат поста. Тя поиска премахване на т.нар. домова книга и преразглеждане на реда за служебните кабинети.
Гюров защити списъка като ограничение срещу съсредоточаването на власт в един човек и напомни, че сред включените има и назначавани от президентската институция лица. И двамата заявиха, че президентът има достатъчно правомощия; Гюров отхвърли инициатива за разширяването им, а Йотова настоя президентът да има действителен избор при служебно правителство.
Тя призна, че кабинетът на Гюров е провел успешно изборите, но го обвини в неефективни действия срещу цените. Гюров защити 78-дневното си управление и заяви, че тогава цените са растели по-бавно.
За мерките срещу поскъпването той посочи щаб и механизъм с различни действия според развитието на кризата, месечни компенсации за тока и подкрепа за най-засегнатите сектори. Според него при по-високи международни цени българите са плащали по-малко за горива, а мерките са били представени като пример на срещите на Международния валутен фонд.
Йотова отговори, че механизмът не е давал резултат и че едва 16 % от правоимащите са използвали помощта за горива. Гюров критикува и отлагането на компенсации за бизнеса и обещанията за поевтиняване на потребителска кошница с 15 %.
Бюджетът раздели кандидатите по разходите и социалната защита
Гюров обеща коректив на изпълнителната власт и вето при нарушаване на права или ощетяване на доходите. Той отрече разговори за тайни договорки с партийни централи и даде пример, че още през 2022 г. е извадил предложения за административна реформа от бюджетен проект, за да минат през обществено обсъждане.
Йотова защити сътрудничеството между институциите и предварителните разговори със синдикати, работодатели и граждански организации. По думите ѝ е подписала предходния бюджет, за да не блокира държавата, след като е изслушала Асен Василев, Николай Денков и други становища, а от 69 получени позиции само три са били против.
За Конституционния съд Йотова заяви, че е отменил два текста с технически характер, свързани с отпуски и почасова работа, но не е обявил бюджета за противоконституционен. Гюров възрази, че става дума за трудови права и че държавата е можела да продължи да работи с удължителен бюджет.
Двамата спориха и за изтеглените средства от Българската банка за развитие. Йотова заяви, че служебният кабинет е имал нужда от пари за държавните разходи; Гюров отрече недостиг за заплати и посочи, че е върнал средствата в бюджета, за да не се използва банката за приближени фирми.
За бюджета за 2027 г. Гюров предупреди за растящи разходи и дълг, данъчна и административна тежест и още 1,5 милиарда евро без ясно разписано предназначение. Според него няма достатъчно средства за младите лекари, майките и хората на минимална заплата, а около един милион пенсионери ще останат под прага на бедност.
Той заяви, че покупателната способност спада и България вече не е сред трите държави в Европейския съюз с най-нисък дълг спрямо брутния вътрешен продукт. Критикува и еднократен данък върху свръхпечалбата, с който според него се покриват постоянни разходи.
Йотова постави акцент върху доходите на най-бедните, инвестициите и подкрепата за икономиката. Тя защити увеличенията на пенсиите и учителските доходи, подкрепата за майките и образованието и запазването на цените на тока и отоплението, като предупреди срещу прекомерно рестриктивни мерки с пример от Гърция.
Тя заяви, че бюджетът трябва да намали дефицита, без да отнема социални придобивки, и свърза проблемите с наследени разходи и данните за влизането в еврозоната. Нарече проекта първия бюджет в евро и посочи, че е изпратен на Европейската комисия.
Йотова обвини предишни управления в укриване на разходи, предварително вземане на печалби от предприятия и двегодишно забавяне на плащания към общините, за да се отчете дефицит от 3 %. Тя заяви, че ще подпише следващия бюджет до края на годината, независимо от изхода на изборите.
Гюров отговори, че дефицитът е свързан с новите бюджетни разчети и липсата на ограничения за държавните разходи. Двамата се разминаха и за референдума за еврото: той го определи като противоконституционен, а Йотова възрази, че предложението не е било допуснато от парламентарното мнозинство, а не отхвърлено от съда.
Помилванията предизвикаха преки въпроси и отговори
Гюров поиска обяснение по какви критерии Йотова е помилвала осъдени за наркопрестъпления и дали би признала грешка. Тя отхвърли обвиненията и заяви, че е предоставила лично подписани документи на прокуратурата, за да провери основанията и медицинските заключения.
Йотова посочи хуманитарни и здравословни причини и заяви, че не е имала основание да се съмнява в медицинска комисия, назначена при министрите Надежда Йорданова и Сербезова. Тя даде пример с баща в Англия, чието тежко болно дете според нея приема храна единствено от него и заради което английски съд два пъти е отказал екстрадиране за изтърпяване на тригодишна присъда.
Гюров разграничи медицинската комисия от комисията по помилванията и настоя, че отговорността за подписа е лична. Той заяви, че в медицинската комисия са сменени само двама души и че тя наблюдава здравето на всички затворници, а Йотова отговори, че решенията се основават на документи от различни институции и лекарски заключения.
Той обвини „Прогресивна България“, че е препятствала изслушване по темата. Йотова заяви, че администрацията ѝ е получила 14 запитвания и е дала 14 отговора.
Двамата оспориха начина, по който се води кампанията
За медийната свобода Гюров попита Йотова за разделянето на медиите на добри и лоши и за използване на правителствения пресцентър в предизборна кампания. Тя защити правото на всеки да изразява мнение и припомни свое наблюдение за телевизионно обръщение на премиер към коалиционен партньор преди централната емисия новини.
Гюров отговори, че медиите трябва да са коректив на управлението и че властта не бива да определя кои журналисти да задават въпроси. На въпрос на Йотова за сравнение на арестите на двама кметове с Възродителния процес той отрече да е използвал такава формулировка и заяви, че е говорил за закъснялата борба с олигархията.
Йотова обвини кампанията му в лични нападки, включително срещу съпруга ѝ. Гюров отрече и на свой ред обвини представители на „Прогресивна България“ в разпространяване на неверни твърдения и колажи, на които е изобразен с украинско знаме, оръжие и каска.
Той заяви, че е приел всички предложения за дебати, но щабът на Йотова ги е отказал. Според него резултатът от първия тур показва загуба на 900 000 гласа за подкрепящата я формация и разлика между кандидатите под 3 % вместо прогнозираните от социолози 20 %.
За политическата подкрепа Йотова посочи „Прогресивна България“, Българската социалистическа партия, ВМРО, НДСВ и инициативен комитет. Тя заяви, че част от подкрепящите Гюров формации са потърсили подкрепа от „ДПС – Ново начало“ и Делян Пеевски.
Гюров отрече да е търсил подкрепа от партийни лидери и определи кандидатурата си с Кандев като гражданска. Той заяви, че в инициативния им комитет няма политически лидери или представители на Държавна сигурност, като отправи противоположното обвинение към комитета на Йотова.
В края на дебата Гюров посочи образованието и здравеопазването като теми, около които би търсил обединение. Той оцени положително работата на Йотова с българите в чужбина, но я критикува за липса на противотежест на управлението; тя защити диалога между институциите и заяви, че познава твърде малко опонента си, за да го оцени.
Гюров изтъкна юридическия опит и работата в сигурността на кандидата си за вицепрезидент Кандев, а Йотова – правната и културната подготовка на Вълчев и работата с българските общности зад граница. Тя заяви, че иска да съчетава диалога с отстояване на националния интерес, и посочи предстоящи инфраструктурни проекти и европейската оценка за свързаността на България.
Двамата призоваха гражданите да гласуват на 1 ноември. Гюров свърза ниската активност със страхове, насаждани в кампанията, и поиска подкрепа за номер 4; Йотова благодари на гласувалите на 25 октомври и призова за избор на номер 25.
Гюров заяви, че кампанията му е преминала през стотици градове и села, хиляди километри и срещи с десетки хиляди хора, чиито предложения са използвани за платформата му за петгодишен мандат. Йотова свърза датата на балотажа с почитта към личности от българската история и призова гражданите да упражнят правото си на избор.
След финалните обръщения кандидатите си подадоха ръка и си пожелаха успех.
